Кой дърпа конците на световния клубен футбол? Кой реди пъзела, целящ придобивки за милиони? Дали личности, които обичат футбола и са чисто и просто фенове на отбора, който се стремят да ръководят? Или пък са бивши спортисти, на които им е потръгнало в живота? А може би това са бизнесмени, чиито стремежи се изразяват в трупане на капитали, изпиране на пари и други подобни дейности. Ако разгледаме какви хора държат правата на най-богатите и известни отбори в Европа, ще се разкрие една съществена прилика между тях.Шефовете на звездните тимове са предимно строителни предприемачи и петролни магнати. Строителни босове стоят начело на отбори като Реал Мадрид(Небезизвестният Флорентино Перес), на Барселона(Сандро Росел, който по изключение е завършил спортен маркетинг), Манчестър Юнайтед(Основният бизнес на фамилия Глейзър е строителството, но освен това и петрол), на Валенсия(Хуан Солер е строителен предприемач) С петролен бизнес прехраната си печелят собственикът на лондонския Челси-Роман Абрамович и този на Интер-Масимо Морати.Първият се занимава с политика, но онова, което го отличава от мнозинството клубни собственици,е страстта му по футбола. Розела Сенси, доскорошната директорка на римския колос Рома, ръководи и фирмата Италпетроли. Крупни бизнесмени управляват английския гранд Арсенал(Алишер Усманов, шеф на "Металоинвест"и Стан Крьонке, американец), както и торинския славен клуб Ювентус("Холдинг Ексор" на семейство Аниели, които притежават банки.) Най-успелият немски клуб-Байерн Мюнхен е управляван от една стабилна триада-две могъщи марки и една мащабна личност в света на футбола.Става дума за "Адидас", "Ауди" и Карл-Хайнц Румениге. Ливърпул наскоро смени своя собственик и на този етап изглежда, че е било за добро.Джон Хенри определено обича спорта и съумява хем да радва феновете, хем да дърви високо над повърхността фирмата си "Ню Ингланд Спортс Венчърс". Милан също се управлява от магнат.Дълги години Силвио Берлускони диктува политиката на легендарния италиански клуб.В скоби след името му обаче стои определението "Медиен магнат и премиер на Ботуша". Така установих, че пресечните точки на футбола с институциите, опериращи с власт и пари, са не малко, за разлика от тези, които са свързани със спорта и любовта към най-великата игра. Това са диригентите на футбола, те определят какво ще се случва на футболния небосклон-дали в името на футбола, дали заради клуба, или заради собствените си интереси. А в крайна сметка той е създаден да носи радост предимно, не доходи.Неслучайно през 1491г. крал Джеймс забранява играта с мотивите, че е "безмислена и недоходоносна"...
|