Спортни новини в спорт портал Lifesport.bg - футбол, фитнес, здраве, красота, бойни спортове, автомобили и спортни клюки. Спорт и футбол в интернет Десислава  
LifeSport.Bg Logo
RSS feed icon

















Матрицата

Само допреди година-две беше изключително шик да се говори за нея. Придаваше на речта доста приятно модерно звучене с лек намек за загадъчност и опитност, особено пък комбинирана с онзи полунадменен-полусъчувствен поглед в стил: "Ти си нямаш и представа за правилата на играта, детенце."  


Днес темата толкова се изтърка, че няма кого да впечатлите с нея. Модерното звучене премина в банална повторяемост, леката загадъчност прерасна в тежка форма на предсказуемост, а надменният поглед се отклони равнодушно встрани.


Наистина няма кого да впечатлите с Матрицата. И все пак, поради някои скорошни събития в моя живот и все още сравнително пресни впечатления от тях,  не бих искала да задържа мнението си за себе си. Така че ето ги моите пет цента по въпроса.


Матрицата се превърна в индустрия. Да, започна се със филма, а докъде се стигна? Книги, предавания, семинари, студия на професори, статии на журналисти, дори есета на кандидат- студенти (наскоро чух за подобен изпит в някакъв ВУЗ). Психолози безцеремонно продават "техните" идеи относно матричната реалност на набедените за актуални медии, на своя страна пък последните още по-безцеремонно плащат за натрупването на нови и нови матрични материали, защото знаят, че те ще се четат. О, да, Матрицата продава!


Матрицата е подценявана. Да, да, колкото и парадоксално да е да се подценява нещо, за което най-малкото е модерно да се говори. Да, то се говори, но май все още в рамките на онзи тон, упоменат по-горе, в началото. Уж всички разбират, че са омотани, завързани в зависимости, че не са свободни, обаче някакси никой не осъзнава какво пък точно ще да е това. Или пък знае за някаква си там Матрица с все пипалата й, но се засмива и маха пренебрежително с ръка. Точно това е подценяването. Утре (или още този следобед), когато го "хване" и него, няма да му е до смях.


Матрицата е противникът, който те дебне в гръб, отстрани, отгоре и отдолу, невидимият враг в огледалото. Тя е присъствието, което усещаш, но което никога не приема образ. Основен белег, по който ще разбереш какъв е съперникът ти - а именно, непобедим.


Какъв, ако не непобедим, може да бъде съперник, имащ ужасяващото качество да прилича на илюзия? Та нали точно с този съперник ще се откажеш да се бориш, защото изглежда твърде нереален. Ние сме реалисти, нали така? Трябва да се занимаваме само с реални неща. А съперникът-"илюзия" само това чака.


Матрицата е фабрика за етикети. Етикет "красив". Етикет "грозен". Етикет "неудачник". Етикет "неприемлив за обществото". Етикет "лекар", "банкер", "учител", "чистач", "продавач", "инженер".


Матрицата е фабрика за кутии с шоколадови бонбони, които са поразително еднакви.


Представете си торба, пълна с малки камъчета. Първоначално техните ръбове са остри и необработени, но по-късно в резултат от триенето си едно в друго те се затъпяват, изпиляват и постепенно изгубват формата си, докато накрая всички камъчета в торбата придобиват една и съща форма.


Това прави Матрицата с нас. Изпилва острите ни ръбчета, които всъщност ни правят нас самите, и ни кара да бъдем като останалите камъчета в торбата. 


Ако искате да е по-благозвучно, заменете камъчетата с диаманти в примера - резултатът ще бъде същият.    


От всички страни ни призовават да бъдем отворени. Чували сте подобен призив, нали? Красив призив, няма какво да се оспори. Бъди отворен, отвори сърцето си, очите си, ума си, чакрите си, съзнанието си и всякакви други там органи (и крайници). Да, красив призив. Матричен. Защото след като се "отвориш", наслушал се на просветляващи речи и вдъхновяващи тиради, послушно отдаваш гореупоменатите си лични и само твои си съкровища под наем за чуждо ползване. А Матрицата само това и чака. И преди да се усетиш, ето те напълнен, допълнен и даже запълнен до козирката с нейните интереси, нейните мисли, нейните желания, нейните цели. Но как така, нали е прелестно да си открит, възприемащ, отдаващ сетивата си, отворен за света? Браво, възприел си послушно указанията! Вече спокойно можеш да си окачиш камбанка на врата и да се насочиш към очакващото те стадо, стигащо вече впечатляващи размери. 


Ето така, вместо да се отваря, капакът на кутията с шоколадови бонбони се захлопва над теб.


Само да не помислите, че агитирам някого за борба и люта битка. Не можеш да победиш противник без лице. Глупаво ще бъде да се втурваш в геройско сражение, никой няма да се възхити на доблестта ти в битката с вятърната мелница. Можеш само да търсиш път, по който "страхливо" да заобиколиш.


Точно този път търся вече известно време и аз... знам обаче, че ще го намеря. Рано или късно, но ще го намеря. Защото аз не искам да затъпявам острите си ръбчета.


Сигурна съм, че и вие също.


SEO-X Social Bookmarking Button

    << върни се назад Автор: Вирджиния Моллова
    26 септември 2011   11:21

      • В момента няма публикувани мнения!


Още за Коментари & Анализи:
Цветан Василев коментира клякащото градинарство на Бойко в политиката&спорта
Треньорският пост =девалвация
До И.Джиджев:Видяхте вината във феновете,а в Мъри,кога ?
По следите на Стоиловите трансфери в Ботев
Изваждането на Грънчаров и привличането на Туре в Ботев-много шум за пари





    Спорт  |   За LifeSport.BG   |   Реклама в сайта   |   Контакти с нас
Партньори: bestnews.bg   |   www.beachsoccer.bg |   NUDE.him.bg
Подходящо за лица над 18 години!
Ползване на статии - само с линк към LifeSport.bg  | тел: 0889622324 |     Google PageRank
дизайн.NVS