Неотдавна скромната библиография на българския футбол беше обогатена с едно изключително ценно четиво - „Футболен алманах - София 1921 - 1948" с автор Никола Христов. Любопитното в случая е, че страниците са дело не на професионален деятел, журналист или статистик, а на един искрено и дълбоко отдаден на спорта ентусиаст. И може би затова резултатът на неговите десетгодишни къртовски усилия е толкова забележителен. Освен всичко друго книгата е своеобразно продължение на родовата памет на Никола Христов, чийто дядо Тодор Кръстев е бил голям привърженик на офицерския клуб АС-23 и впоследствие на неговия наследник ЦСКА. Именно записките и архивите на предшественика са помогнали на автора да възстанови картината на столичния футбол от 20-те години на миналия век.Алманахът е истинска находка за всеки, който би искал да открие корените на българския футбол от първия четвърт век в неговата история. Първоначалната идея е била книгата да обхване не само София, но и цялата страна, но впоследствие изследването се съсредоточава върху столицата. Само този, който е пробвал да навлезе в дебрите на футболната статистика от началото на организирания спортен живот у нас през 20-те години до края на 40-те, може да си представи за какви неимоверни усилия става въпрос. Най-напред заради липсата на редовен състезателен календар, а след това поради огромните информационни празнини и неточности във вестниците от онези далечни години. Неслучайно все още няма официален футболен архив до 48-ма.За да изпълни с историческо и фактическо съдържание своята разработка, Никола Христов прехвърля тонове пожълтели страници и извършва огромна работа по уточняване и допълване на хрониката, докато в крайна сметка нареди пъстрата мозайка на столичния футбол от неговата идеалистична епоха. По раздели са описани всички основни състезания - Софийското първенство, по-късно Държавното първенство, Царската купа, приятелските турнири и мачове. Особено интересно е представянето на десетките столични клубове - всичките аматьорски, но все пак диференцирани като организирани и неорганизирани (махленски, квартални, от околните села). За днешните фенове ще бъде любопитно да се запознаят с емблемите и екипите както на предшествениците на съвременните отбори, така и на тимове, които са останали само в летописа на великата игра.Изследването на Никола Христов разкрива изумителната картина на българския футболен ентусиазъм през първата половина на XX век. Всеки квартал на София е имал свой представител, а понякога буквално две улици са излъчвали отбор за всевъзможните двубои, доста от които не са завършвали поради спречквания и конфликти на съседско равнище. Понякога и поради природни причини като дъжд, сняг или смрачаване.Най-ценното в Алманаха е систематизираното представяне година по година на резултатите и класиранията в различните столични турнири, в Държавното първенство и Царската купа. Подобна статистика наистина не може да се намери никъде другаде. Покрай обширната фактология например научаваме и това, че във вечната ранглиста на Първа софийска дивизия (1924-1948) на първо място е Славия с 400 точки, пред Левски с 388, ФК-13 с 249, АС-23 с 230, Спортклуб с 209, ЖСК-София със 131 и т.н.
Читателите ще намерят и истински пикантерии с проекция в съвременността. Като трите знаменити победи на АС-23 срещу Левски през 1939 г. - 6:2, 11:4 и 9:3, постигнати в един бенефисен мач по случай 25-ия рожден ден на левскарите и в два приятелски двубоя, с каквито е бил пълен тогавашният нестроен календар. Новите поколения ще разберат, че най-агресивни фенове по онова време е имал малкият селски тим Вихър (Требич), а с най-интелигентната публика са били известни ФК-13 и АС-23. Артистичните среди са симпатизирали най-вече на Славия, докато богатите са предпочитали Левски. Работническата класа е подкрепяла Ботев (Коньовица, западна София) и Спортклуб.Най-подробно е описано родословието на десетките столични клубове, някои от които са преплетени чрез многобройни сливания и преименувания. Представени са игрищата на отборите със съответните общински актове за земята, нещо което е извънредно интересно като повод за размисъл за статута на спортните бази у нас. Не са пропуснати кварталните граници, адресите, ръководителите, дори телефоните на клубовете в стара футболна София. Романтичната ретро-картина е допълнена с прекрасни фотоси от европеизираната ни столица между двете световни войни.Като истински шок за мнозина може би ще прозвучи фактът, че старото игрище на Левски е било край езерото Ариана, точно на мястото на ... сектор „Г" на сегашния „Васил Левски". Най-модерното съоръжение за времето си е бил стадионът на „офицерите", тоест на АС-23, който като терен е открит още през ноември 1923 г., а през 1925 г. Столичната община чрез изричен Ноталиален акт разрешава строеж на стадион в местността „Пустинята" в Борисовата градина. Съоръжението е завършено напълно през 1938 г., а през 40-те е единственото у нас със затревен терен и модерни за времето си трибуни за 15 000 зрители, обграждащи зеленото поле. Там се играят срещите от Столичното първенство и някои от мачовете на националния тим.Ето как уникалният труд на Никола Христов дава категорични доказателства за правата на ЦСКА върху „Армията" като пряк наследник и правоприемник в исторически и юридически аспект на АС-23. И това е така, защото през 1944 г. „офицерите" от Атлетик-Слава се вливат в новосъздадения Чавдар, а чрез този клуб през 1948 г. дават корена на ЦСКА (София). Оттук следва, че освен правото върху стадиона, 31-кратните шампиони с пълно основание могат да претендират и за още една титла плюс една купа, спечелени от „асистите", съответно през 1931 и 1941 г.Уникалният труд на Никола Христов е посветен на легендарния офицерски клуб АС-23 и има стойността на най-добрия подарък за официалния рожден ден на ЦСКА, който се чества на 5 май. А дали всъщност „армейците" не би трябвало да празнуват своята 100-годишнина, след като един от съставните елементи на АС-23 - Алетик, е основан през 1910 г.?
Спорт1
За контакти с автора на Алманаха и още информация - имейл адрес: sofia1921_1948@yahoo.com.
