Спортни новини в спорт портал Lifesport.bg - футбол, фитнес, здраве, красота, бойни спортове, автомобили и спортни клюки. Спорт и футбол в интернет Десислава  
LifeSport.Bg Logo
RSS feed icon

















Българите в Амкар нападат националния тим

Пеев: За какво ми е тая простотия, Кушев: Не чакам покана

Българите в Амкар нападат националния тим Българските футболисти на четвъртия в руското първенство Амкар (Перм) Мартин Кушев, Захари Сираков и Георги Пеев дадоха обширно интервю за руския „Съветски спорт". Отборът за пръв път в историята си се класира в турнира за Купата на УЕФА. Наред с множеството въпроси за местното първенство и миналата им кариера, нашите говорят и за националния отбор като се изказват доста критично за ръководството на родния футбол и българските медии. DeltaNews ви предлага разговора с тримата с незначителни съкращения и корекции.
Георги Пеев, Мартин Кушев, Захари Сираков

- Защо не играете за националния си отбор?
- М.К. Мен ме викнаха само веднъж. На 34 години изиграх 15-ина минути срещу Люксембург. Дори не се надявам да ме викнат пак. В България е по-важна възрастта, а не качествата на един футболист.
- Г.П. Аз и не искам да играя за националния. Щом пристигна в София, започва информационна атака. Когато за последно ни викнаха със Захари в отбора, българските журналисти истерично попитаха какво правят в националния футболисти, които играят в руското първенство и в отбор като Амкар. Един вестник даже написа, че са извикали Захари, за да ходим заедно по фризьорските салони. За какво ми е тази простотия?
- З.С. Вероятно знаете, че загубихме в контрола от Сърбия с 1:6. И знаете ли защо се случи това? Защото в отбора бяха футболисти, чиито имена аз чувам за пръв път. Те играят в най-слабите отбори на България, но ги викат в националния, защото това е изгодно на някого. Тук в Перм имат готов тандем на десния фланг, но с Жоро не ни викат. Все пак в България не всичко се решава от старши треньора.
- И тримата отдавна играете в чужбина. Май това е шансът на българските футболисти да се развиват?
- Г.П: Футболът в България еволюира едва напоследък. Феновете на стадиона са малко, ако не играят Левски срещу ЦСКА. Това се счита за основно дерби в страната и може да се съберат 15-16 000 души. Захари игра за Левски няколко години. Аз съм играл само в родния си клуб Локомотив (Сф). Мартин 5 години беше в Славия. Но тези отбори имат малко фенове. Дербито е вторично - нещо като Локомотив (М) - Динамо (М).
-М.К. Всички са свикнали, че нашите отбори не достигат много далеч в евротурнирите. Причината е банална - имат малко пари. Дори Амкар, който се се счита за скромен клуб, е с много по-голям бюджет от Левски и ЦСКА. В България има много талантливи играчи и всеки опитва да излезе в чужбина. Не непременно в големите първенства. Щастливи са да отидат в Турция и Израел. След Славия аз играх в немския Саабрюкен, който играеше в трета дивизия. И пак там се чувствах много по-добре отколкото в София. Когато влязохме във Втора бундеслига, престанах да попадам в стартовия състав.
- З.С. От Левски, аз отидох в кипърския Апоел. В началото всичко беше наред, но после получих контузия, започнаха конфликти с треньора. Когато сезонът свърши, аз получих само 2 заплати за 10 месеца. Беше по-добре да се върна в България.
- Георги, ти имаше късмет млад да попаднеш в първия състав на Локомотив. Имаше предложения от Германия и Франция, но президентът на клуба те продаде в Динамо (Киев) за $2 000 000.
- Г.П. Доста се колебаех за преминаването си в Киев. Макар да играеха в Шампионската лига, не знаех почти нищо за тях. Когато отидох в Украйна обаче разбрах колко силен е този отбор. Първият сезон нещата бяха перфектни за мен, но в един момент всичко се промени. Спечелихме първенството, бях твърд титуляр. През последните две години обаче само живеех в Киев и играх главно за дубъла. Половин година се опитвах да си върна формата под наем в Днепър. Затворих си пътя към Динамо, когато на един една тренировка се сдърпах с Клебересон. Той беше много неприятна личност, даже бразилците не го обичаха. Той срита Йерко Леко и аз отидох да го защитя. Той ме напсува, аз не издържах и му разбих лицето. Тогава треньорът Йозеф Сабо каза, че вината е моя. Оттогава, когато го питах защо не играя, той ми отговаряше, че нямам качества за Динамо. А преди твърдеше, че трябва задължително да съм в стартовите 11 на националния отбор.
- Казват, че след този случай си станал много жаден...
- Г.П. В Киев се опитаха да искарат, че зверски съм нарушил режима. След мач наистина може да пийна бира, понякога и уиски. Но аз не съм алкохолик! В Динамо се случи само една история. Отидох на клуб след мач за дубъла, но следващата среща беше едва след 7 дни и не бях пил капка алкохол. Но ме видели и съобщили на президента. Същата вечер в други клубове бяха 8 играчи от основния отбор, но набедиха само мен. Наказаха ме с глоба от $30 000. Тогава реших, че трябва да напусна.
- Мартине, след две години и половина у дома, отиде в Шинник (Ярославов).
- MK: В България за Шинник знаят колкото в Русия за Беласица (Петрич). Но условията, които предложиха оттам бяха много добри и се разбрахме. Мисля, че докато бях в Ярославов се случиха две от най-добрите години в историята на клуба. През 2003-а бяхме пети, а през 2004-а - шести. През втория сезон изиграх само 10 мача, защото имах контузия. След отпадането на полуфинал от Купата на Русия беше уволнен Побегалов и на негово място дойде Долматов. Най-странният треньор, с който съм работил. Един ден отидох до шкафчето си и видях, че табелката с името ми е махната. И не само моята, а и на още 12 души. Долматов се отърва от нас без обяснение. Върнах се в родината, където играх 6 месеца за Литекс преди да дойда в Перм.
- Когато Кушев прие офертата на Амкар, Сираков вече беше година и половина в клуба.
- З.С. Беше ми трудно да се адаптирам тук. Когато за пръв път дойдох през 2004 г., градът не ми хареса. Първо ме шокира летището - малко, куфарите се стоварват директно върху земята, мръсни. Два месеца търсих подходяща къща. Но през последните две години Перм се промени: Има много нови неща - шопингцентрове, кина.
- Г.П. Не ни е скучно тук. По размер Перм е колкото София. Разбира се в София има много повече развлечения и свободното време се организира лесно, но през лятото пътуваме основно в провинцията. Тук живеем в различни къщи, но те са близо една до друга и си ходим на гости, а жените ни приготвят български национални ястия. Друго много важно е, че хората тук много обичат футбола. На почти всички мачове играем пред пълен стадион. Самара е най-футболният град в провинцията, но дори и там не се събират толкова много хора. Даже някои гледат мачовете от покривите и хълмовете.
- Амкар още миналата година проби в горната половина на таблицата, но не успя да влезе в евротурнирите. Какво не ви достигна?
- M.K. Стартирахме лошо и загубихме много точки. След това се стабилизирахме и започнахме да мислим за Европа. Но не успяхме да наваксаме пропуснатото през есента и не се класирахме дори за Интертото.
- Г.П. Миналата година не си вярвахме толкова, колкото сега, но начинът на мислене се променя. Дори срещу Зенит опитвахме да пресираме и да прекарваме повече време в противниковата половина, въпреки че те имаха три пъти повече мощност от нас. Главното е, че променихме начина си на мислене.
- На финала за Купа на Русия миналата година водехте на ЦСКА с 2:0, но загубихте. Твърде рано повярвахте в победата или обратно?
- MK: ЦСКА много бързо ни върна първия гол. Ако бяхме задържали още десет минути, щяхме да спечелим. Вторият гол пък беше от засада.
- Г.П. Мисля, че загубихме още в деня, когато назначиха Гвардис за съдия. С него никога не печели И в Украйна съм губил финали, но това беше най-обидният момент в кариерата ми. Факт е също, че ние вкарахме само една дузпа, а ЦСКА всичките четири. Това е разликата в класата между двата отбора. Освен това се контузиха двама наши играчи. След такива загуби, малките отбори често свалят гарда, но при нас се получи обратното. Искахме да докажем, че Амкар не е случайно на финала. Не успяхме да го стигнем пак, но завършихме четвърти в първенството.
- Амкар спечели повече точки навън отколкото у дома. Как си го обяснявате?
- М.К. Много от отборите - Налчик, Том, Терек, Шинник, Луч, дори Локомотив идват тук напълно затворени. Трудно е да вкараме, а дори да създадем положение. За това често губихме по 2 точки.
- Не играе ли Амкар малко скучно?
- Г.П. Аз не съм луд да кажа, че Амкар показва същия грандиозен футбол като Зенит и ЦСКА. Но ние не играем скучно! Ето, Рубин, въпреки че стана шампион, не изглежда много интересно.
- M.K. Гледах сутринта „Футболна Русия" и там отново, повече от половината предаване беше посветено на московските клубове Рубин и Зенит и само през последната част показват нас съвсем малко. Макар че това е историческо събитие - първият клуб от Уралска област, пробил в Европа! Но аз отдавна забелязах, че руските медии са се интересували единствено от топ клубовете.
- След класирането за УЕФА се появиха мнения, че бюджетът е нисък, а съставът не достатъчно добър.
- M.K. По отношение на бюджета се доказа, че парите не решават всичко във футбола. А и ние не сме толкова слаби. Имаме нужда от 2-3-а играчи и да се запази сегашният състав.
- Имате ли други оферти?
- M.K. Аз подписах договор, в който има опцията за автоматично подновяване и смятам да се възползвам от нея.
- Г.П. Получих предложения от три руски отбори - не в началото на таблицата, но с бюджети повече от този на Амкар. Помислих си и реших да остана в Перм. Щастлив съм тук.
- З.С. За сега съм в Амкар и не мисля да напускам. Първо ще играя в Европа и после ще реша какво да правя. Имах оферти от ФК Москва и Динамо, но ги отказах. Не искам да попадам в ситуация, когато един треньор ме кани, а след шест месеца се оказвам ненужен. Такива неща се случват в московските клубове.
DeltaNews


SEO-X Social Bookmarking Button

    << върни се назад Автор: Антон Петров
    06 декември 2008   19:22

  19 юли 2014 01:24   |   crorkservice   |     |  
7Nsyps I value the blog article. Cool.


Още за Интервюта & на фокус:
Психотерапевт, танцьорка, манекенка, актриса, нейното име е Ана Райнова
Деси Димитрова участничка в Плеймейт :ЕДИНСТВЕНО И САМО КОРОНАТА МЕ ИНТЕРЕСУВА!
Гери Стаменова участничка в Плеймейт:Никога не бих простила изневяра
Представяме ви Маги Бадер една от фаворитките за PLAYMATE OF THE YEAR 2016
Участничка в Мис Плеймейт е фенка на Барса и Валери Божинов





    Спорт  |   За LifeSport.BG   |   Реклама в сайта   |   Контакти с нас
Партньори: bestnews.bg   |   www.beachsoccer.bg |   NUDE.him.bg
Подходящо за лица над 18 години!
Ползване на статии - само с линк към LifeSport.bg  | тел: 0889622324 |     Google PageRank
дизайн.NVS