Спортни новини в спорт портал Lifesport.bg - футбол, фитнес, здраве, красота, бойни спортове, автомобили и спортни клюки. Спорт и футбол в интернет Десислава  
LifeSport.Bg Logo
RSS feed icon

















"As if" or "As is"? That is the question!

Веднага превеждам, за да не бъда уличена в българоезикохулство и про-американизъм едновременно: "Сякаш" или "Както е"? Това е въпросът!


А въпросът беше зададен на английски в заглавието заради хитроумното съвпадение в звученето и изписването на двете думи: разликата е една-единствена буквичка накрая. Нелош символизъм на това колко често се сливат и бъркат двете понятия, без значение, че заемат диаметрално противоположна позиция. Твърде лесно "както е" минава за "сякаш", на свой ред пък последното има лошия навик да изглежда поразително реално понякога. 


Изкушаващо е да се спреш на  "сякаш". Розови облаци, тюл от мечти, милостиво покриващи сивата пяна на реалността. Въпросът обаче е: Докога? Докога "сякаш" ще бъде достатъчно? Докога ще можеш да лъжеш себе си? Защото "сякаш", при цялата си чаровност, има доста коварна природа:  ефирният тюл много лесно бива разкъсан на парченца, когато се сблъска с първия по-остър риф на действителността. И после не ти остава нищо друго, освен да се взираш с тъжен поглед към раздраното знаме на някогашната ти мечта, която ти се е струвала толкова реална. Толкова истинска. Толкова "както е".


"Сякаш" е приказна кула от слонова кост, феерична и романтична, но имаща лошия навик да се стопява във въздуха, когато речеш да се приближиш към нея. И страхливо оглеждайки се под краката си, където вече няма здрава почва, се сгромолясваш болезнено надолу. После отново вдигаш взор към заветната розова кула, а тя все така си стои там. Пак понечваш да я достигнеш, и пак пропадаш надолу. Е, нищо. Все пак остава ти да си представяш, че си там. Всичко е в главата ни, нали така?


"Както е" се възправя срещу кулата от слонова кост с цялата си назъбеност и непривлекателност. Тя е стара, черна наблюдателна кула, бойниците й са нащърбени, ъглите - остри, и никак не предразполага към копнежи по нея. Затова пък основата й е широка и стабилна. Старите каменни стъпала са сигурни и здрави и знаеш, че могат да издържат цялата ти тежест. (Че и нечия чужда отгоре, ако си имал неблагоразумието да се обремениш с твърде тежък товар.) Когато приближиш към неприветливата наблюдателница, с почуда установяваш колко приютен се чувстваш и колко сигурни са стъпките ти по каменните плочи. Люшкането и нестабилността мигом изчезват и отстъпват място на ясен поглед и някаква ведра трезвост. 


Да, декорите са твърде семпли, никъде не се веят завеси от розов тюл... За сметка на това пък погледът ти обхваща за миг цялата местност надлъж и нашир. Вижда всеки проблем, всяко решение, всеки приятел и всеки враг.


Черната наблюдателна кула е като твой стар другар, който никога не ти спестява истината, дори когато тя е твърде неприятна, но на когото винаги можеш да се опреш. Тъкмо заради това му своеобразно "недружелюбие".


Сега, когато привърших с повествованието установявам, че като че ли не съм особено доволна от заглавието... Май трябваше да се спра на"Двете кули".


SEO-X Social Bookmarking Button

    << върни се назад Автор: Вирджиния Моллова
    26 септември 2011   11:28

      • В момента няма публикувани мнения!


Още за Коментари & Анализи:
Цветан Василев коментира клякащото градинарство на Бойко в политиката&спорта
Треньорският пост =девалвация
До И.Джиджев:Видяхте вината във феновете,а в Мъри,кога ?
По следите на Стоиловите трансфери в Ботев
Изваждането на Грънчаров и привличането на Туре в Ботев-много шум за пари





    Спорт  |   За LifeSport.BG   |   Реклама в сайта   |   Контакти с нас
Партньори: bestnews.bg   |   www.beachsoccer.bg |   NUDE.him.bg
Подходящо за лица над 18 години!
Ползване на статии - само с линк към LifeSport.bg  | тел: 0889622324 |     Google PageRank
дизайн.NVS