Ирландия не успя, но едва ли някой е очаквал обратното. От момента, в който Дън вкара, нашите се държаха така, все едно чакаха момента, в който късметът им ще секне. Под ръководството на Трапатони отборът очевидно има план и той е да не играе футбол. Дори ранният гол не промени този план. Инициативата бе подарена на българите, нашите сякаш канеха съперника в собственото си поле. И когато българите приеха поканата, ирландците просто затвориха очи и се молеха съперникът да пропусне. 74 минути българите правеха точно това. За нещастие край на несполучливите им опити сложи Килбейн.
Репутацията на Трапатони се гради на удържане атаките на противника. Той обича да печели, но грозно. В събота не спечелихме, но грозното изобилстваше. Истината е, че до мача с България Ирландия не бе срещала сериозни изпитания. Единствено в Подгорица срещу Черна гора бяхме близо до футбола, за който Трапатони говори, но който обикновено не практикува. Вехтата България бе нова възможност италианският треньор да докаже, че от работата му има резултати. Съперникът имаше много проблеми, но явно и нашата рана е нелечима. Победата срещу Холандия през 2001 си остава единственият успех над отбор с по-добър рейтинг. Трапатони може и да направи много, но спомените от отминалите мачове и автоголът наклониха везните.
Цяла седмица Трапатони и играчите говореха, че не трябва да повтарят грешката от мача с Грузия, когато пуснаха гол в 45-ата секунда. Не го пуснаха. Напротив - вкараха също толкова бързо. Попадението на Дън отвори мача, тъй като България бе на прага на окончателно елиминиране. Станимир Стоилов бе казал, че идва в Дъблин да атакува. След това начало нищо друго не му оставаше. Трапатони остана верен на привързаността си към защитната тактика. Тя обаче не бе особено ефективна. Видяхме доста набези към Шей Гивън, видяхме, за наше щастие, и няколко ужасяващи завършващи удара. А Трапатони в това време крачеше край тъчлинията. Дали в този момент се е сетил за комарджийското си решение да не вика Анди Рейд.
Ирландия рискува много с упорития отказ да играе футбол и с пренебрегването на Рейд. С всеки изминал, а и с всеки предстоящ мач, това изглежда жестоко и незаслужено наказание не само за играчите, но и за ирландските фенове. А те, горките, са принудени да гледат мачове, в които всичко хубаво и всичко креативно е дело на съперника. Много скоро ще стане и по-лошо. За момента ситуацията е следната: Ирландия е по-щастлива от точката, а за България остава вярата, че може да победи в София.
Дион Фенниг-"Sunday Independent"
