За да бъде прекрасно едно детство трябва да има безопасно и хубаво място, където да бъде изживяно. Аз имах такова и моите връстници също. Днес, обаче, децата в гара Лакатник имат ограничени възможности за това, а и не само те, но и хората обичащи спорта.
Преди години, по стчение на независими от човека обстоятелства, стадиона в гара Лакатник бе разрушен. Смятам, обаче, че не е непосилно за него, да бъде поправен. Доста време мина от тогава и това място, ехтящо някога от викове на запалянковци и детски смях, все още пустее.
В Лакатник има страхотен футболен отбор, талантливи момчета и много запалянковци, които биха искали да играят футбол на собствено игрище и да радват почитателите на този спорт. Защото сега им се налага да играят „домакинските” си срещи на чужд терен, да събират пари и да се организират да пътуват до мястото на двубоя. Когато имаше стадион, всеки вторник и четвъртък се провеждаха тренировки и момчетата от „ИСКЪР 2005” – Лакатник бяха в страхотна форма, сега това няма как да става и липсата на подготовка си казва своята дума. А какво по – хубаво, от това да играеш на собствен терен и да усещаш подкрепата на приятели, емоцията е много по – силна и обстановката много по – амбицираща. Хората просто искат на това пустеещо място, отново да падат голове.
| 
