Спортни новини в спорт портал Lifesport.bg - футбол, фитнес, здраве, красота, бойни спортове, автомобили и спортни клюки. Спорт и футбол в интернет Десислава  
LifeSport.Bg Logo
RSS feed icon

















На пет часа от...уволнението...

На пет часа от...уволнението...

5 часа – период, в който можеш да постигнеш много, но и да се удавиш бързо.Период, в който съдбата ти може да бъде решена, а в същото време, може и да не се случи нищо съществено.Е, у нас това време е много „ползотворно” – особено в спорта – особено там, където напрежението е най-голямо, а парите са основният герои.Там, където индивидуалните съдби често не са от значение – важна е само печелбата...
5 часа - толкова време в понеделник бе нужно и на силните лица в Ботев(Пд) да решат съдбата на старши треньора Вили Вуцов.Каква ирония, а?Да ръководиш отбора 5 месеца – въпреки незавидното финансово състояние, да си го вдигнал от калта, да си приложил онази „всеизвестна” у нас линия на налагане на малади играчи, а в най-трудния момент, когато целият клуб зависи от твоя дух...теб просто да те няма, защото някои „отгоре са решили”, че парите (тази така „ценна” думичка), които докараваш на клуба, са твърде малко.Теб просто да те няма, защото за 5 часа си влезнал в ролята на стенен плакат, в който всеки желаещ може да забие стрелите си.А моментът в Ботев(Пд) наистна е крайъгълен – днес предстои мач с големия враг Локомотив (Пд) за Купата на страната, а до края на годината в А група, „канарчета” ще се изправят срещу Хасково и Лудогорец в търсене на точки за място в първата шестица...
Е, Вили Вуцов не е най-отдачния пример за това как трябва да се ръководи един спортен процес в български футболен клуб, но неговият проблем в последните 10-15 години се превърна във всеобщ – проблемът наречен „клатещ се стол”...Но, май, това е истинската причина спортът, и в частност футболът, да са на сегашното ниво – ниво, в което всеки гледа да прецака другия, защото...всеки иска най-големия кокал за себе си!
Аз лично си мисля, че има две групи треньори – такива, които са научени по презумпция, играта на зеления килим им е ясна до болка, а единственото развитие, което те претърпяват се оказва в частта мотивация.Просто се научават да бъдат по-строги с играчите.Успяват да ги накарат, да мислят, че треньорът е главното действащо лице в отбора, а не те.Или както казва Любо Пенев „да си на върха на пирамидата”.Примерите в световен мащаб са много – Алекс Фергюсън, Жозе Моуриньо, Дел Боске в Реал Мадрид.Втората група се състои от треньори с не чак толкова голям талант при подбора на играчи, но при тях нещо друго е в „излишък” – емоцията и волята да се бориш докрай, да не се предадеш в решителния миг, да удържиш и най-важното да се развиваш всеки ден.Примерите пак са безгранично много – треньорът на Чили Хорхе Сампаули, който изгледа 1000 видеа на Испания и успя да ги победи в мач от Световното, Хосеп Гуардиола, който и в Барселона, и сега в Байерн Мюнхен разполага с футболисти, които могат и без него, но той не сприра да подобрява себе си, като за 5-6 години се превърна в една от емблемите на треньорската професия в световен мащаб.Ограмната разлика между всички тези имена и нашите родни треньори е, че при онези, „отвъд Калотина”, времето за изява е огормно.То обикновено свършва, когато наставникът на даден отбор сам реши или когато види, че неговият отбор наистина има нужда от свежа кръв – така е по „белия свят”!
А сега да видим какво става у нас – е тук никой не си пожелава нищо.Даже и от Дядо Коледа, защото обикновено голям избор няма – или ще работи в някои треторазреден клуб за чест и слава, или ще предприеме непосилното предизвикателство да се бори срещу вятъра в А групата на „майсторите”.Но горко му, ако навлезе в лоша серия още с първите срещи от своя престой – първо ще бъдат разпънат на кръст от всичките ни спортни деятели, медии и фенове, а после пак ще трябва да преклони глава пред хората, които го хранят.Тогава по традиция се сформира един кръг от „футблони професори”, които за около 5 часа започват да диплят изоснови постигнатите резултати от същия човек, който само преди месец-два са назначили.Нека отбележим, че този фарс се случва само след няколко изиграни кръга, в които действително резултатите не са добри.И тъй като числото 5 стана емблематично в последно време, нека се запитаме в последните 5 години колко треньори смениха някои от водещите клубове страната?Е, отговорът е лесен и прост – много!
От 2009г. до сега ЦСКА сменят човека на резервната си скамейка точно 13 пъти, като Стойчо Младенов, Сашо Борисов, Миодраг Йешич и Милен Радуканов имат по два престоя в клуба.Ситуацията в Левски не е по-различна, след като сегашният наставник на тима Георги Иванов-Гонзо е 15-ят подред треньор от 2009г. насам, а сезон 2013/2014г. е рекорден по брой рокади – цели 4, където на „горещия стол” сядат последователно Николай Митов, Славиша Йоканович, Антони Здравков и Елин Топузаков.10 пък са рокади в Ботев(Пд), където само Коце Видолов е с 2 престоя.А ние се питаме, къде ли са проблемите в родния ни футбол!Какво ли толкова ни липсва, че все сме на дъното в класациите по меджународни и клубни успехи.Но отговорът е пред нас.Ясен като бял ден.Няма как, просто е невъзможно да работиш под това напрежние, което ти предлага заметръсната ни футболна действителност и накрая да успееш.Защото с малкото перспектива, която предлагат нашенските школи за младите играчи, май, и треньорските постове в отборите също влизат в категорията – „причини за състояните на българския футбол”.Защото дори и треньорите ни да играеха главната роля в „Железният човек 2”, пак нямаше да издържат на този брутален стрес, чрез който отвсякъде ти се намила, че твоят пост е несигурен, че ти бъдеще в отбора нямаш, а професионалната ти съдба се решава само за 5 часа в кабинета на някакви „многопочитаеми господа”.Хора, за които футболът не означава нищо друго, освен бизнес, от който да забогатееш.Хора, които с все сили продължават родната тенденция, с която сменяме клубните селекционери като носни кърпички, непозволявайки им дори закратко да разгърнат треньорските си качества.Не им позволяват по простата причина, че у нас термини като „последователна и грижливо пазена клубна политика” са захвърлени на сметището в Суходол, а целият спортно-технически процес се е хаотизирал до болезнени размери, сътворявайки поредната голяма язва в родния ни футболен организъм.
А продължи ли този процес, значение от типа треньор няма да има.Той просто няма да е нужен, защото школите все по-бързо ще се опразват, децата нямат да имат желание да играят, защото клубовете прилагат несъвместима с нормалните тенденции управленческа политика.И докато не започне реформация в мисленето спрямо българските треньори, на който явно им трябва повече време, за да се адаптират в родната атмосфера, а не им е нужен излишен стрес, ще продължим дружно да си дълбаем футболното дъно с пореданта порция 5-часови дебати, за бъдещето на Новоназначения преди седмица треньор...!


SEO-X Social Bookmarking Button

    << върни се назад За връзка с Бюлент Мюмюнов     03 декември 2014   08:32





      • В момента няма публикувани мнения!


Още за BG футбол & Новини:
Скандално:Синдикът на ЦСКА зщитава интресите на хазартна фирма
Сбогом шампионе.Карушков остава завинаги в клубната история na Ботев
Паметно 2:2 изхвърли Лудогорец от Шампионска лига
Успех в емигрантство...
ЦСКА стартира с равенство срещу пловдивския Локо





    Спорт  |   За LifeSport.BG   |   Реклама в сайта   |   Контакти с нас
Партньори: bestnews.bg   |   www.beachsoccer.bg |   NUDE.him.bg
Подходящо за лица над 18 години!
Ползване на статии - само с линк към LifeSport.bg  | тел: 0889622324 |     Google PageRank
дизайн.NVS